Анжела Димчева В УниБИТ: тържествен спектакъл интеракция – оратория епифания, посветена

Анжела Димчева

В УниБИТ: церемониален театър интеракция – оратория епифания, отдадена на 24 май

Когато се приказва за синтез на просвета и изкуство, би трябвало да се употребява опита и модела на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. В България няма различен университет, който всяка година да отбелязва 24 май по толкоз впечатляващ метод – съчетаване на две взаимнодопълващи се елементи: академична и артистична.

Спектакълът-оратория, който бяха подготвили студентите под управлението на проф. д.п.н. Александра Куманова и доктор Николай Василев, обединяваше в себе си комплекс от артистични, християнски, музикални и театрални детайли, с цел да се получи превъзходна и въздействаща амалгама от слово, музика, рецитал и въплътена в постановката респект към Светите братя равноапостоли Кирил и Методий.

На 19 май 2023 година се организира XІХ Студентска научна конференция и галерия на УниБИТ с интернационално присъединяване под мотото „ Информация – Естетика – Красота “ // „ Information – Esthetics – Beauty “. Тя беше отдадена на 1990-годишнина от разпятието и Възкресението на Иисус Христос в 33 година, 1710-годишнина от Медиоланския (Миланския) едикт от 313 година и 150 години от гибелта на Апостола Васил Левски.

Преди началото на научната работа по секции в зала „ Тържествена “ на УнибИТ беше показана впечатляваща Академична интеракция – Оратория на светлината, озаглавена Ecce homo! (Това е индивидът!), която стартира с химна „ Върви, народе възродени! “. В интродукцията прозвучаха 10-те Божи заповеди, последва разширено пояснение на мисълта на Достоевски „ Красотата ще избави света “ и това даде началото на Божественото... Като достоверни персонажи от епохата на Римската империя студентите пресъздадоха Раждането на Христос и неговото Разпятие, Спасението и Изкуплението, а мировата тъга беше въздействащо интерпретирана от оперната прима Розалина Касабова, изпълнила арията на Леонора от операта „ Силата на ориста “ на Джузепе Верди.

В ораторията прозвучаха текстове от Паисиевата молитва, Киприянова молитва, слова и книги от Св. Йоан Дамаскин, старобългарския новозаветен апокриф, преведен от гръцки прототип от ок. Х в. „ Ходене на Богородица по тъгите “, одата на Иван Вазов „ Паисий “, разговори от „ Пространно житие на Свети Константин-Кирил “ и „ Пространно житие на Свети архиепископ Методий “ на Св. архиепископ Климент Охридски; молитвите на Св. Патриарх Евтимий Търновски (Български), отправени към Св. Петка Търновска (Българска) –„ Пространно житие на Света Петка Търновска “ на Св. Патриарх Евтимий Търновски; четоха се фрагменти от преписа на „ История славяноболгарская “, изработен в УниБИТ.

На финала прозвучаха думите: Veritatis simplex est oratio (Словото на истината е просто): „ Carmina Burana “ на Карл Орф, „ Отче наш “ и „ Одата на насладата “... И всичко това въплътено посредством една невероятна приказност, страст, церемониалност, артистичност.

За достоверността на спектакъла способства научната историография на Паисиезнанието, направена от проф. доктор Милен Куманов в изданията на УниБИТ. Авторският екип включваше: режисьори – проф. д.п.н. Александра Куманова и доктор Николай Василев; обща редакцията – отец Стефан Пашов; историческа редакция – проф. Венцислав Велев; музикален редактор – Розалина Касабова; сценография – проф. д.п.н. Александра Куманова, гл. ас. доктор Светла Шапкалова, Любов Йовинска.
Присъстващите на тази неповторима интеракция-оратория приветстваха актьорите и пресъздадените от тях облици: отец Стефан Пашов в облика на Бог – Отец; Дякон Иван в облика на Бог – Св. Дух; Цветомир Манасиев, Ивайло Кардашев в облика на Бог – Син – Иисус Христос; примата на класическия вокал и виртуоз на музикалното инструментално изкуство Розалина Касабова (сопрано, виола) в облика на Пресвета Богородица – Дева Мария Българска; примата на музикалното изкуство Александрина Кушинчанова (арфа) в облика на Ангел Господен; Марияна Матова (възпитаничка на УниБИТ, библиотекар в НБКМ) в облика на Серафим I; Богдана Катърска в облика на Серафим II; Иван Попов в облика на Св. архиепископ Методий; Ангел Георгиев в облика на Св. Константин-Кирил Философ и в облика на Св. Патриарх Евтимий Търновски (Български); Габриела Кръстанова в облика на Св. Петка Търновска (Българска); Иван Попов в облика на Св. о. Паисий Хилендарски; Ружа Симеонова, Румен Катърски и Никулина Катърска в облика на Българският народ; водеща – Василена Христова.
Академичната сцена разкрива осведомителния код на българската нематериалност, словесност и литература като част от универсалния цивилизационен модел на света.

След края на спектакъла последва слово на проф. д.н. Ирена Петева – ректор на УниБИТ, слово на проф. д.ик.н. Стоян Денчев – ръководител на настоятелството, историческо изложение на проф. доктор Иво Панов, както и специфичен привет от известната журналистка Божана Димитрова, която постоянно участва на събитията в това образователно заведение.

Проф. А. Куманова в словото си изнесе статистическа информация по работата на СНО и конференцията. Три секции работиха по открита традиция на конференцията: I. БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ, БИБЛИОГРАФИЯ, КНИГОЗНАНИЕ; II. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ; III. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО.

В рамките на тези секции бяха структурирани 9 Кръгли маси с общо 389 отчета и научни известия, признати за обява в ежегодника на вуза с постоянна честота и информативен период „ Трудове на СНО при УниБИТ “ с виновен теоретичен редактор – проф. С. Денчев, първи титулен рецензент – проф. И. Петева, основен редактор – проф. А. Куманова, езиков редактор доктор Н. Василев: том 19 (2005-2023: тт. 1-18). 264 номинации от тази продукция принадлежат на научни проучвания и 125 са есета по строго регламентирания теоретичен конкурс за дефиниране на феномена „ Красота “.

На форума се презентираха и 3 дипломни работи – две от които са на студенти от УниБИТ и една – на сътрудник от Англия – Лондонски University of Royal Holloway, предоставена на ръководителя на СНО при УниБИТ за експертиза. Шест от есетата по цитирания конкурс (феномена „ Красота “) са на студенти от чужбина – едно е на сътрудник от Англия и пет – на студенти от Съединени американски щати – Калифорнийски държавен университет. 29 са учените – рецензенти и консултантите на „ Трудовете на СНО при УниБИТ “ и на библиографската и историографската енциклопедична монографична серия от издания „ Факлоносци “ на Академичното издателство на Университета „ За буквите – О писменехь “, в които се възнамерява тиражирането на научната продукция на СНО при УниБИТ по линия на форума от 19.05.2023 – в обичаен полиграфски и виртуален е-формат. 38 са признатите след двойно интердисциплинарно рецензиране научни проучвания, генериращи е-библиотеката на УниБИТ АНТОЛОГИГА – съсредоточие на състезанието за основаване на най-хубав теоретичен коментар към произведения на българската изящна книжовност (ІХ-ХХІ в.), която не е обговорена от библиографската и историографската традиция. Тези научно-информационни картини са плод на използване на метода на осведомителната решетка, създаден от проф. А. Куманова и доктор Н. Василев.

76 са предложените за обява студентски проучвания по останалите е-библиотеки на УниБИТ, които общо са 29 на брой, и на форума получиха своята първа конвергентна модулация в систематичен тип с презентация на когнитивен гещалтплан с названия, поднесени – в сходство със международната процедура – на латински език, чиито запаси са на общо на 44 езика:

1) 29 e-библиотеки (2005- ) ;

2) 19 форума с 4426 отчета (2005- );

3) 18 кумулации на 4238 изявления на студенти (2005- );

4) 18 тома „ Трудове на СНО при УниБИТ “ (2008- );

5) 32 тома на серия „ Факлоносци “ (2010- ). Научните консултанти по тази продукция – отвън УниБИТ – са от 23 страни: Австрия, Алжир, България, Ватикана, Англия, Германия, Грузия, Гърция, Израел, Индия, Иран, Италия, Казахстан, Канада, Китай, Молдова, Полша, Русия, Саудитска Арабия, Съединени американски щати, Турция, Украйна, Франция.

Кулминация на форума беше Академичната гала по разкриване на паметната плоча на Паисиезнанието – подарък от проф. д.п.н. Александра Куманова на УниБИТ, която е ситуирана в засадената преди година в парка на ВУЗ-а Паисиева алея – от 5 върбови дръвчета, отдадени на светлата памет на:

- Св. свещеник Софроний Врачански – просветник със мощно развито българско национално съзнание, основател на първия дубликат на „ История славяноболгарская... “ на Св. о. Паисий Хилендарски (1765 г.), преписва Паисиевата история и повторно (1781);
- Георги С. Раковски – именитият български възрожденец и основоположник на проведеното национално революционно придвижване у нас познава съвсем всичко, излязло отдолу под перото на предшествениците и съвременниците му, и пръв акцентира, че Историята на светогореца е дело на „ ученаго человека “, обръщайки публичното внимание към фигурата и делото на хилендарския монах;
- Акад. Йордан Иванов – осъществил през 1914 година по Зографския дубликат на „ История славяноболгарская... “, който смята за оригинал на Паисиевата творба, апела на първия наш школуван историк проф. Марин Дринов: „ да забележим Паисиевата история обнародвана “ (1888 г.) – издание, провокирало голямата наслада и удивление на проф. Иван Шишманов и станало настолна книга за актуалните и по-късните откриватели на Паисиезнанието;
- Акад. Петър Динеков – финализирал през 1963 година превода на историческата творба на актуален български език, учреден на изданието на акад. Йордан Иванов от 1914 година, което приема за най-близко до първообраза на Паисиевата история;
- Проф. Милен Куманов – основал през 2011 година първата научна историография на Паисиезнанието – и в България, и в чужбина, обнародвана в справочно-енциклопедичното издание на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии „ Информационен код на българската словесност и литература: Св. о. Паисий Хилендарски ”, обновена от него за ново обявяване на УниБИТ през 2022 година

В извършената в Паисиевата алея научна сесия се произнесоха за изданията на УниБИТ „ Licht, meht Licht! “ и „ Св. о. Паисий Хилендарски “ – последните от серия „ Факлоносци “ учени от страната, писатели, поети.